Васил Левски – Апостолът на свободата и живата легенда

Васил Иванов Кунчев, по-известен като Васил Левски, Дякона и Апостола на свободата, е български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция и основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).Роден е на 6 (18) юли 1837 г. в Карлово; по-нови изследвания посочват и дата 18 юли 1840 г.Баща му е Иван Кунчев Иванов (занаятчия, бояджия и гайтанджия), а майка му – Гина Василева Караиванова, преселничка от Сопот.Умира чрез обесване на 6 (18) февруари 1873 г. в София след съдебен процес на османските власти.

Първоначално Левски учи една година в килийното училище в Карлово (1845), след което продължава във взаимното училище в града (1846–1849), като паралелно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.След смъртта на баща му през 1851 г., на 14-годишна възраст започва да работи като абаджия, за да помага за издръжката на семейството.От 1852 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир, и живее в метоха в Карлово, обикаляйки с него за събиране на такси; учи църковно пеене при Райно Попович и участва в църковния хор.През 1855–1856 г. учи в класното училище в Стара Загора и пее в църковния хор на учителя Атанас Иванов.През 1858 г. приема монашески сан в Сопотския манастир под името Игнатий, а през 1859 г. е ръкоположен за йеродякон.През 1864 г. окончателно се отказва от църковния сан и се посвещава на революционното дело. 

Левски е идеологът на стратегията за вътрешна, общонародна революция, опираща се на самостоятелните сили на българския народ.Той е основател и организатор на Вътрешната революционна организация – мрежа от частни революционни комитети из цяла България, предназначени да подготвят всеобщо въстание срещу османската власт.Към края на 1871 г. създава гъста, сравнително централизирана комитетска структура, като Ловеч е определен за „столица“ на ВРО.В емиграция участва в създаването и работата на Българския революционен централен комитет, чрез който координира вътрешната борба с действията на българската емиграция в Румъния.Неговата политическа визия за „чиста и свята република“, в която всички имат равни права независимо от народност и вероизповедание, представлява ранен и оригинален модел на демократична национална държава. 

Левски произхожда от бедно, но будно занаятчийско семейство с пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.Ранната смърт на баща му и една от сестрите му принуждава всички братя и сестри, включително Васил, да поемат грижа за домакинството и препитанието.Връзката с вуйчо му архимандрит Василий оказва силно влияние върху ранното му духовно и образователно формиране.В революционната си дейност поддържа тесни отношения с дейци като Матей Преображенски, който го придружава при обиколките из Търновско, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други райони за организация на комитети.Неговите лични убеждения се характеризират с аскетизъм, лична саможертва, демократизъм и безкомпромисна отдаденост на националното освобождение, които оказват дълбоко влияние върху съвременниците и следващите поколения революционери. 

След залавянето му в ханчето в с. Къкрина по път за Букурещ, когато се опитва да спаси комитетския архив и да докладва на БРЦК за арестите, Левски е изправен пред османски съд и осъден на смърт чрез обесване, изпълнена на 6/18 февруари 1873 г. в София.Смъртта му го утвърждава като символ на саможертвата в името на свободата. В българската историческа памет Левски е възприеман като най-висшия морален и политически авторитет на националноосвободителното движение – „Апостол на свободата“.Неговите идеи за вътрешна революционна организация, национален суверенитет и равноправна република оказват трайно влияние върху идеологията на по-късните революционни и държавни дейци.Името му носи множество институции, училища, музеи и обществени организации, а личността му остава централен ориентир в националната идентичност и историческата памет на България.