Екопътека и указателни табели за Скален манастир “Св. Георги”

ОтАдминистраторски профил на "Непознатите"

Необходими средства: 4 500 лв.


Партньори: Словей Соди АД, Регионален исторически музей Варна

Статус: Изпълнен

ОПИСАНИЕ

  • Да се проучи подробно терена и историята в околностите на скален манастир Св. Георги.
  • Да се състави план за изграждане на карта и пътеки към основният обект.
  • Да се проучат историческите записки и да се направи брошура за екопътека.
  • Да се изгради екопътека.

ТЕКСТ ОТ БРОШУРА

В близост до гр. Провадия има множество скални манастири и пещери. Един от най-интересните е “Св. Георги”. Намира се югоизточно от село Петров дол. Той е доста по-малък от близкия скален манастир в местността Градището. Има предположения, че “Св. Георги” е църква-гробница, която е обслужвала именно този по-голям манастир. Днес от гробницата са се запазили само две ниши, издълбани в стените, и две гробни камери, изсечени в скалата на пода.

Интересно е, че за да се стигне до манастира се преминава през множество забележителни и диви, все още неизследвани места. Пътят е около час в едната посока и също толкова на връщане. За да започнете своето приключение, е необходимо да стигнете до село Петров Дол. На картата е разположена първоначалната дестинация за потегляне.
След около десетина минути преход през полето достигате до гора. Навлизате в нея и по плавен наклон тръгвате нагоре до самото било на възвишението. Вдясно от вас се намира пътят към крепостта Голямото Градище. Ако решите да се разходите към него запомнете, че е необходимо да се върнете по същия път.

Ето и малко описание за крепостта: На 1,7 км. южно, в местността Градището, се намира високо, естествено укрепен скален издатък с почти триъгълна форма. На места отвесните скали достигат височина от няколко десетки метра. Достъпна е от североизток. Крепостна стена с дължина около 150 м. прегражда отсечката между двата края на скалния венец и затваря площ около 30 дка. Градежът на крепостните зидове е от ломени камъни, споени с бял хоросан. По повърхността са разхвърляни камъни и тухли от разрушени постройки, и фрагменти от глинени съдове от V-VI и XIII-XIV В. От крепостта произхожда монета на Юстиниан Р. Крепостта е изградена през V-VI В. и вероятно възобновена през XII-XIII В. Защитавала е пътя от Провадия към Търново.
Посоката за манастира е на изток (вляво) през горския път. След около 1-2 минути вървене, или около 100 м. вдясно, се намира предполагаемо древно тракийско светилище. То все още не е изследвано от археолозите, но на много места по него се забелязват ясни отличителни белези.
Предполагаемото светилище е обърнато изцяло на север и е на няколко нива. След около 100 метра източно, пътят се разклонява на две, след което пак се обединява. Лявата част минава през гората, а дясната – през билото с гледка към околността. Който и от двата пътя да хванете, няма да се объркате – важно е да вървите на изток.

След около 500 м,. движейки се възможно най вдясно, се излиза на гола поляна. За да стигнете до манастира има два пътя. Поемате от дясната страна на хълма по горния път – отляво. След около десетина минути преминаване през гората ще достигнете до дестинацията.

В скалата до манастира има издълбани скални ниши, което предполага, че мястото е било използвано още в древни времена като светилище и за религиозни ритуали. Името Свети Георги идва от надпис на гръцки език, който е най-вероятно от XVIII-XIX в., където е упоменато името на светеца.
През 70-те години на миналия век археологическа експедиция в района открива няколко скални гробници, които датират от средата на V век преди новата ера. Смята се, че са Тракийски. Две от тях имат малки дромоси, а едната е оформена със стъпала. Намерената керамика има най-близък аналог с откритията в Равда. За източната стена на параклиса е използвана скалата. Килията има трапецовидна форма, ориентирана на югозапад. Размери: широчина – 2,65м., дълбочина – 2,25м. и височина – 1,3 м. В източната стена са изсечени две ниши. На пода край южната стена има изсечен гроб с жлеб в горната част за капак. В средата на килията е изсечена яма-костница. На западната стена върху прозорец вляво от входа е врязан надпис на гръцки от XIX в.